Актуално

Синдромът на Facebook майката

Няма как да не сте забелязали синдромът на майките във Facebook. Вече сте почти сигурна, че всяка ваша приятелка, която се е похвалила с добрата новина, че ще става майка… скоро ще се промени до неузнаваемост.

Има неща, които се правиш, че не забелязваш, но всъщност тотално не разбираш и много те объркват и да си го кажем направо – дразнят.Целият свят на една жена с много и различни интереси, свива рамките си до мъничка сфера, в която всичко, което има значение са „детето, аз и мъжът ми“.

В началото винаги се започва със снимка от родилния дом или снимка на ръчичката на бебето. И това е сладко, но всички го правят, което вече става предсказуемо. След време виждаш как твоята приятелка се е присъединила към всички жизнено важни групи с майки, които по цял ден обсъждат обриви и кой какво мляко е купил на бебето.

И тук си мълчиш…

Facebook майката обаче не спира до там. Продължава със снимки, клипчета и статуси на бебето. Цитати от сорта „Моето бебе – моят свят“ или „Ако Бог иска да направи подарък на една жена, я дарява с дъщеря“. Кога стана майка, кога вече знае всичко това?

Профилната снимка обезателно се сменя със снимка на бебето. Майката няма ли лице, което да сложи там? Мъжът леко започва да изостава от Facebook надпреварата и вече влюбените снимки отстъпват на бебешките. И тогава…

започва най-голямото share-ване на бебешки стоки, игри и конкурси за красиви бебета. Майката вече не е приятелката, която познаваше и имаше интереси, професия, тя, какво всички останали, се обезличи. Не остана нищо. Или може би не е имало нищо?


Бъдете живи и здрави, мами. Но погледнете в какво сте се превърнали и харесва ли ви всичко това? И мъжът ви вижда всички тези неща, които виждат и всички останали. Може би и той се пита „Къде отиде забавната, щурата, идейната и амбициозната ми половинка? Какво остана от всичко, в което се влюбих?“.

Не се обезличавайте. Нека майчинството бъде голяма част от живота ви, но не и всичко. Един ден децата ви ще пораснат, а вие отново ще трябва да се върнете към живота си. Какво ще сте оставили от него?

To Top